Избори, избори, избори.....
Зимата на 2013 година- страната е залята от протести! Самозапалили се хора по площадите на големите градове! Оставка на правителството на ГЕРБ! Оставка на общински кметове(Кирил Йорданов- община Варна)!.... . Избори, избори, избори...! Служебен кабинет! Много емоции, много фоерверки, много празни приказки, много манипулация, много пропаганда и голяма надежда за нещо по-добро!
Така започна всичко. А, сега отново едно голямо нищо! Защо?! Народа избра ГЕРБ, БСП, АТАКА и партията ДПС. Избраха си правителство начело с Пламен Орешарски, което след 10 дена попадна в капана на собствената си несъстоятелност. Бидейки заложник на интересите на задкулисието и на партийните интереси на подкрепящите го партии, то се опита да работи. Уви..., пак не стана!
Кой е заложника се пита в задачата!? Ясно е, че това сме ние- хората. И преди и сега ще платим сметката ние, хората. Дали заради собствената си глупост, че избираме такива управляващи или просто защото си заслужаваме съдбата, няма особено значение. Фактите са такива, каквито ги знаем всички.
За 24 години преход станахме по-бедни, по-злобни, по-завистливи, по-лоши, по-мързеливи, по-недоверчиви, по-незаитерисовани и така по,по,по,по..., може още много неща да се кажат. Така наречения политически елит ни докара до там, че да не виждаме по-далече от върха на обувките си, да ходим с наведени глави и да ни броят за 3-та ръка хора. Това е резултата не от управлението на последното правителство на Орешарски, не и от това на Борисов, даже не и от това на Костов, а по-скоро от управлението на всички тези, които 24 години, ние, народът на република България обличаме във власт като гласуваме или даже, като не си даваме вота за никой. Това последното може да се приеме и за национално предателство. Защото тези наши, около 3-3.5млн, съграждани които не отиват до урните редовно, явно не се интересуват от собственото си бъдеще, от бъдещето на децата си и от това на родината си. Иначе, няма друго обяснение за поведението им! Просто няма!
„Както и да е...”,  ще каже някой и ще махне с ръка, както много често ние българите правим. И така дойдоха и следващите избори за евродепутати и пак 4млн не отидоха до урните и пак махнахме с ръка и така всеки път! Докога!? Докато намерим за кого да гласуваме, докато видим „нашия човек” или докато осъзнаем, кой е можещия, знаещия, образования, държавника и човека който е готов да работи за благото на народа си и на държавата си! Ще чуем възгласи, че такива няма сред елита. Кой определи тези за елит, кой? Кой каза, че политиката е занимание само със запазени места? Кой? Пак ние! За незнаещия е много трудно да отсее сламата от плявата, да не кажа- невъзможно. По-страшното обаче е това, че не искаме и да се научим. Затова си продаваме гласа на разни самозванци за 50-60лв, като че ли това ще реши всичките ни проблеми. А, като го пратим там за 50-60лв, колко още ще открадне този „политик”, ние даже не подозираме. Защото продължаваме, като народ, да се доверяваме на всякакви „известни”- само с това че са известни хора определящи себе си за „нови”, „млади” и т.н. . Защото, колко са хората в страната ни. Които познават депутатите си от избирателния район и/или общинските съветнци в собствената си община? Колко?! Много малко, съм убеден аз.
Отегчително е, тъжно е, жалко е! Така е, но е факт, уважаеми! И на мен не ми харесва! Но, когато фактите говорят, всички трябва да замълчат.
Та, темата пак е избори. Вече 18 месеца ние говорим само за избори и референдуми и си ги и и произвеждаме, но без резултат за нас. Та нима от февруари 2013 година досега се е променило нещо в живота ни? Забравих- искарахме по 50-60лв на избор!!! Ако не беше толкова жалко, щеше да е много смешно, нали?
Края на септември, началото на октомври пак избори. Готови ли сме? Или ще попитаме, „за кое да сме готови”?  Те да се готвят кандидатите, пък ние ще видим..., като му дойде времето. Или си знаем урока- ГЕРБ, БСП и ДПС и още някой, който се промъкне. А, нали знаем че винаги се промъква този, който допуснат тези трите, който е удобен на тях. Нали отиваме на тези избори, защотот преди 18 месеца неискахме ГЕРБ да ни управлява, а от 13 месеца не искаме БСП и ДПС да ни управляват, нали така? Или отново ще забравим, какво точно искахме или по-скоро незнаем какво искаме!?
Кога най-накрая ще се огледаме около нас и ще прециним, че един човек може да се грижи за нас само тогава, когато е доказъл че може да се грижи първо за себе си, за семейството си, за работата си, за приятелите си и за съседите си дори? Кога успелия с честен труд и изградил авторитет човек няма да го определяме, като престръпник? Кога? Иначе, аз знам че можем да изпратим поредната порция недоразумения в парламента и после пак избори. Това е без съмнения.
Кое е това правителство, което изпълни поне 50% от обещанията си? Много просто- няма такова. Какво стана с плоския данък, с пенсиите, с европейските фондове,с АЕЦ Белене, с  Южен поток, с Набуко, с 7-ми блок на АЕЦ Козлудуй, безработицата, все тъй важни за нашата икономика? Нищо, е отговора! Какво се случва с икономиката ни- не работи. Всички го знаем. Какво се случва с всички секторни политики- енергетика, селско стопанство, туризъм? Нищо! Вероятно има и няколко положителни неща за последната една година- с 3% по-високи пенсии, повишени средства за майчинство, промяна в закона за банките и още няколко дреболии. Ааа, щях да забравя коледните надбваки за пенсионерите. При една неработеща икономика обаче, откъде идват тези пари- от орязване на капиталови разходи. Тоест липса на, каквато и да била переспектива. Продължават младите и можещи наши съграждани да напуската страната с еднопосочни билети точно поради липсата, на яснота около възможностите за реализация тук. Тези неща си говорим вече 23-24 години, а дали има резултат? Ако се замислим коректно, отново ще си отговорим с НЕ.
Много съдържателни въпроси и много малко такива отговори има в нашето политическо пространство. Нивото на политиката в България стигна до размерите на един махленски разговор. Репликите подхвърляни от ляво и от дясно са нивото на комедиен роман, при това с доста вулгарни елементи. И ние си ги харесваме, явно, тези хора и си ги избираме. Причините могат да бъдат няколко, но една от тях е тази, че вероятно избираме тези които припознаваме, като себеподобни. Или не е така?! Жалко е, но е факт!
Да спрем с миналото и с дълбоката действителност, за която си говорим от доста време и да погледнем напред. Очертават се избори в края на септември или начлото на октомври. Властта ще си направи аритметиката, кога е най-удобно за нея да се случи това. Няма да се отчитат факти, които са в интерес на хората, като например да се произведат избори разумно късно- края на октомври месец за да могат всички политически партии да имат достатъчно време да стигнат до хората с посланията си. Или се готвим отново за избори по абревиатура?! Дано и този път да не е така, дано!
В крайна сметка, изборите следва да бъдат борба на идеии и платформи как да бъде управлявана държавата ни. В последно време се превърна в борба на лозунги и на популистки обещания галещи егото и ухото на българина. И да не забравяме за 50лв, все пак. Анализ му се вика на това, което ни липсва на нас и на по-голямата част от нас. Само чрез него можем да стигнем до истината, кое от казаното е реално и ко не е. За целта трябва да се чете и да се пита, да се събира информация от различни места и да се вадят изводи, които да направят избора ни по-лесен. Сега някой си вика- „този пък, пък какво ни учи”! Вижте резултатите от последните няколко вота и тогава ме хулете, защото може ли поне един човек да ми обясни логично попадането в политиката и в управлението на хора, които уж не ги искаме пък те са все там. През 2009 година не искахме тройна коалиция- БСП и ДПС имаха 80 депутата. През 2013 година не искахме ГЕРБ, но в парламента има 97 депутата. Искаме или не искаме. Искаме или неискаме  ДПС да е във властта? У не, но практика да. Как ли? Най-малкото, като не отиваме до урните и даваме гласа си.
Какво предстои, се замислям често. И знаете ли, виждам отново изборна обстановка, злоба, покупко-продажба на гласове, поръчкова журналистика и тайни срещи по села и паланки. И всичко това за да спасим някой или хайде накои. А нас, кой ще ни спаси? А държавата ни кой ще я спаси? А кой ще ни гарантира, че няма да има вече Костинброд и Бобов дол, кой? Вечния въпрос. Само на него няма отговор. Убеден съм в едно, изборите през есента ще бъдат много важни, но този път наистина много. И ние трябва да подходим със същата сериозност за да се постараем поне да вземем съдбата в собствените си ръце, като изберем не „новите” и „младите”, а можещите и знаещите доказали себе си в обществото. Убеден съм, че все още има такива хора в политиката, но не им се дава гласност за да не вземем да ги чуем, та току виж са измъкнали гласовете на „политическите титани” от БСП, ДПС и ГЕРБ!
Какво обаче ни се предлага? Нищо ново, нищо интересно. По мое скромно мнение в следващия парламент трябва да бъде представена, колкото е възможно по-голяма част от обществото ни. Защото всички имаме право да мечатем и да бъдем различни. Следващ парламент от 4 партии ще бъде катастрофа за страната ни. Необходимо е да има баланс на интересите и на политиките за да има контрол и да се обърне внимание на всички групи хора. От нас зависи им това трябва да е ясно на всички. Нека нито една политическа сила да не си прави илюзиите, че може без нас. Без хората, бе избирателя няма политика. Нещата стигнаха до там, че властта трябва да бъде ясно обозначена със своите приоритети отговарящи на националните интереси.
Тежко и трудно ще е. Това е ясно, но е ясно и друго- ако не сега, кога? Няма време за чакане. Казват, че след лошото винаги идвало хубаво и обратното. А, сега хубавото ли е или лошото? За всеки различно, но за обществото и за държавата ни като цяло май е лошо?! Поне така си мисля аз.
Нашият народ е преживял много. Имало е и по-тежки моменти в историята ни. Най-силни обаче сме били тогава, когато сме били единни и обединени. В момента сме разделини, уважаеми съграждани. Делят ни не религия и етнос, а политическите партии. Доведоха ни до там да не си говорим с роднини, приятели и съседи заради това че пускаме различен номер бюлетина. Жалко, много жалко!
Избори, избори, избори.... . До тук стигнахме така! Хайде да го променим, заедно! Заслужаваме го!